Приказка за Стамен
Преди много години в село Студен извор живели Гиго и Звезда Радкови. Черна мъка тегнела над тяхното семейство. Осем пъти се сдобивали с рожба и осем пъти я губели. Но ето че им се родило девето детенце. Кръстили го Стамен. За да оцелее, Звезда направила магия. Отишла в местността Стан камък. Там продупчила в долния край ушето на новороденото и се опитала да надвика неговия рев: “Сатана, зла сило, виж, виж каква дупка има Стаменко на ушето! Мини през нея, лошотийо, и си иди там, откъдето си дошла! Не ни взимай Стаменко, като другите деца! Поне него ни остави…” А Гиго окачил торбата с бебето на едно клонесто дърво. Паднал на колене и започнал да се кръсти и моли. И Стаменко оцелял. След него в семейството се родили още две дечица – Кръстана и Христо.
Когато Стаменко се появил на бял свят, баща му решил да зареже стария си занаят –дюлгерлъка (строителство) и се захванал с търговия. От Сръбско купувал въжета, гайтани, масло и сирене. После през Трън, Самоков, Татар Пазарджик, Карлово и Казанлък стигал до с. Шипка. Продавал каквото може, другото оставял на местен човек, с когото се разплащали при следващото му идване. На връщане купувал ориз от Пазарджишко, захар от Пловдивско, басми от Казанлък. Тези стоки продавал в Трънско.
Стаменко растял пъргаво и будно момче. Обичал да играе на воля с приятелите си. Къпели се в близката река, катерели се по скали и чукари. Обичал да хапва киселото мляко, което майка му правела. Но най-много обичал приказките, които тя му разказвала всяка вечер. Записали го ученик в местното училище. Момчето показало голямо старание. След това баща му го изпратил в прогимназията в град Трън. И нея Стаменко завършил с отличие. Мечтата му била да продължи да учи и да стане учител. Затова заминал за София и постъпил в Мъжката гимназия. По онова време тя била най-прочутото средно училище в България. Момъкът бил отличен ученик по много от изучаваните предмети, но любими му били естествознанието, математиката и физиката.
Когато завършил гимназията, Стамен трябвало да направи труден избор: да стане даскал или доктор. Да образова хората от неукия Трънски край или да ги лекува от смъртоносните болести? За даровития младеж чул дори френският посланик в София. Той помогнал на Стамен Григоров да замине за Монпелие и да се запише за редовен студент по естествени науки в тамошния институт. Още в първите месеци младият българин изненадал преподавателите и колегите си със своите широки познания и със страстта си към научните и лабораторните занимания. За кратко време младежът успял да завърши факултета по естествени науки и да запише медицина. Но спестените наполеони на дядо Гиго, изкарани от дюлгерлъка и търговията, вече били свършили. С последни сили родителите продължили да изпращат пари, защото вярвали във възможностите на своя син. Така Григоров станал студент в Медицинския факултет в Женева. Там преподавали най-големите светила на медицинската наука в Европа. Сред тях бил и световноизвестният бактериолог проф. Леон Масол. Той бил толково впечатлен от представянето на българина на изпита по бактериология, че веднага го поканил да му стане асистент.
Изминали три години. Стамен Григоров учел усилено, но задлъжнял на хазяи, на приятели, и на гостилницата, където се хранел. За съжаление баща му вече не можел да му помогне. Тогава се намесила майка му. Тя извадила последните 4 жълтици, запазени за другите ѝ деца – две за чеиза на Кръстана и две за сватбата на Христо. С тях Стамен се разплатил с кредиторите си и потеглил за България, без да храни надежди, че някога отново ще се върне в Женева.
Но съдбата му готвела изненада. В Трън Стамен Григоров срещнал някогашната си съученичка Даринка. Двамата скоро се оженили. Девойката била от заможно семейство. Тя заявила на баща си, че Стамен трябва да завърши образованието си в чужбина. И само седмица след сватбата той отново потеглил за Женева. На раздяла Даринка не криела сълзите си, но те не ѝ попречили да забележи с почуда грижовността, с която съпругът ѝ скътал в багажа си рукатка (глинен съд) с трънско подквасено мляко. Но той имал план и когато се върнал в лабораторията в Женева, започнал да търси отговор на въпроса, който го вълнувал: коя е причината за подквасването на млякото.
Един ден през микроскопа Григоров видял “една пръчица”. Забравил френското възпитание, той се втурнал в кабинета на стария професор Масол….Чул за това знаменито откритие руският бактериолог Иля Илич Мечников и поканил Григоров в Пастьоровия институт. Помолил го да изнесе пред професорите доклад за своето откритие. През 1905 г. в брой 10-и на френското научно списание “Ревю медикал де ла Сюис Романд” Григоров описал подробно причинителя на българското кисело мляко – един млечнокисел бацил. Учените единодушно го нарекли “Лактобактериум булгарикум” – “българска млечна бактерия”. И ето че в една от залите на Женевския медицински институт проф. Масол наградил Стамен Григоров със специална грамота и парична сума. В заключение професорът казал: “Запомнете това име! Световната наука тепърва ще оцени стойността на неговото откритие… ”
Тогава Стамен бил само на 27 години! Той не спрял до тук. Успешно защитил докторската си дисертаця и получил титлата “доктор на медицинските науки, бактериолог – вътрешни и гръдни болести”. Едновременно с това доктор Григоров получил покана да поеме катедрата в Женевския университет и друга – да оглави Пастьоровия институт в Сао Паулу, Бразилия. Но младият учен останал верен на обещанието си да помага и да служи на хората в България и в своя роден край. Той отказал тези предложения и с лекарска диплома в джоба се върнал у дома. По онова време в бедния Трънски край нямало друг лекар и Григоров кръстосвал с двуколка труднодостъпните села. А в болницата в Трън се чудели защо докторът вземал от болните кръв и храчки, наблюдавал ги внимателно под някакъв странен уред и после нареждал с какви илачи да ги лекуват. Странният уред бил микроскопът, подарен на д-р Григоров лично от проф. Масол. С него докторът се опитвал да надвие непобедената по онова време туберкулоза – болестта на бедните. А в Трънско се ширели и сиромишията, и заболяването.
Избухнала Балканската, а след нея и Първата световна война. Докторът заминал като лекар в полева болница. И в двете войни бил отличен с орден за храброст. Дори на фронта той не спрял с изследванията. От наблюдателното му око не убягнал един факт: войниците, които ядели мухлясал хляб, се разболявали по-рядко от холера. А Григоров добре знаел, че в мухлясалия хляб има пеницилинови гъбички. След 20 години работа в трънската болница д-р Григоров постепенно я превърнал в център за лекуване на болни от туберкулоза. През 1935 г. д-р Стамен Григоров бил поканен в санаториум за гръдноболни в Милано, за да приложи своите методи за лечение на туберкулозно болни. Въпреки че наближавал шейсетте, той заминал с цялото си семейство. В продължение на няколко години лекувал и извършвал опити. Придобил огромна популярност, докторът получил покани да работи в Рим, Швейцария и Англия.
Когато започнала Втората световна война, д-р Григоров и семейството му се завърнали в България. На 27 октомври 1945 г. приключил земният му път. Всички европейски радиостанции огласили тъжната новина за кончината на известния д-р Стамен Григоров – откривателят на “лактобацилус булгарикус” и смел изследовател и лечител на туберкулозата.
