Рукатка е една поизчезнала вече дума, за едно поизчезнало вече гърненце. Така се е наричал традиционният български глинен съд за подквасване и съхраняване на кисело мляко. В него се е съхранявало около 0,5 до един литър мляко. От външната страна съдът е бил гледжосан (покрит с глеч*), а от вътре не. Това е помагало при подквасването на млякото, суроватката да се абсорбира от стените на съда и полученото мляко да е гъсто. Рукатката се е отличавала от глинените гърнета по малкия си обем, както и по формата, и местоположението на дръжката, която винаги е била единична, и преминавала над отвора на съда.

В такъв глинен съд д-р Стамен Григоров е пренесъл българското кисело мляко до института в Женева. Днес рукатка може да се види в Музея на киселото мляко, в село Студен Извор, община Трън. В музея има битова стая, която представя традиционната вътрешна уредба на една типична българска къща, от средата на 19 век, както и много интересни и научни факти за киселото мляко.

 

*Глеч – Вещество за покриване на глинени изделия за предпазване и гладкост.