Стамен Григоров
източник - Уикипедия
Стамен Гигов Григоров е български микробиолог и лекар. Той е първият учен, описал бактерията Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus – микроорганизъм, предизвикващ образуване на кисело мляко.
Биография
Роден е в село Студен извор, Трънско през 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва „Естествени науки“ в Монпелие.[1][2]
Прави докторантура по медицина в Женевския университет. Дисертацията му е на тема „Принос към патогенезиса на апендицита“.[3] Отличена е със специална награда на университета.[4]
Работи в Женевския университет като асистент на проф. Леон Масол, професор по бактериология. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.[1][2]
През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко.[5] Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“.[6][7][8][9]
Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия институт по микробиология в Париж. Ръководството на института възлага на руския учен Иля Мечников – бъдещ лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина, да потвърди докладваните данни. Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето.
На д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове – професор в Женевски университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той отказва и в края на 1905 г. се връща в своето отечество. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън – днес тя носи неговото име.
След завръщането си, започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза на 29 декември 1906 г. в парижкото списание „Прес Медикал“.[2]
През Балканската война заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен брат му Христо. Въпреки усилията на Стамен брат му почива от раните си на 32 години.
През Първата световна война д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко се бори с избухналата холерна епидемия. Награден е с орден „За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.[2]
В периода 1922 – 1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов (Александровска болница, София). Работи в Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна.
След 1935 г. в Италия продължава изследванията си върху туберкулозата. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров.[2]
Почива на 27 октомври 1945 г. в София. Днес в центъра на с. Студен извор в реставрирана къща е създаден Музей на киселото мляко. Родната къща на д-р Стамен Григоров се намира в началото на селото в близост до музея.
Източници
↑ Нагоре към:а б Д-р Стамен Григоров – откривателят на Лактобацилус булгарикус. // bnr.bg. 27.10.2020.
↑ Нагоре към:а б в г д 140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА Д-Р СТАМЕН ГРИГОРОВ
↑ Grigoroff, Stamen, 1905. Contribution à la pathogénie de l’appendicite. Thèse de doctorat.
↑ “Prix universitaires. – La distribution des prix de l’Université de Genève a eu lieu le 27 janvier dernier. Deux tiers du Prix de la Faculté de médecine (rapporteur: M. le Prof. Askanazy) ont été décernés à Mil® Kerkis, pour sa thèse intitulée: Les vasoconstrictines des sérums normaux, et un tiers à M. Grigorofp pour sa thèse intitulée: Contribution à la pathogénie de l’appendicite.
↑ Grigoroff, Stamen, 1905. Étude sur une lait fermentée comestible. Le „Kissélo mléko“ de Bulgarie. Revue Médicale de la Suisse Romande. Genève. Georg&G., Libraires-Éditeurs. Librairie de L’Université
↑ Etude sur le lait fermenté comestible: le „Kissélo-mléko“ de Bulgarie
↑ Travail fait au Laboratoire de bactériologie et de sérothérapie de Genève: Professeur Massol. Contribution à la pathogénie de l’appendicite